29.10.2015 г., 18:28

Не, няма

444 0 0

Не! Няма още аз да си отида.
Не съм написал най-добрият стих.
Не съм издал последната си книга
и жаждата си за живот не скрих.


Не съм успял синът си да изуча,
България да видя как цъфти...
Най-хубавият дар не съм получил,
да сбъдна всички литнали мечти...

 

Не бързам да оставя враговете
да веят за победа знамена.
Не съм обяздил още и конете
на моята предписана съдба.

 

Не съм създал от името си крепост
която да разказва, век след мен.
Не са ми здрави още и крилете.
Не е дошъл белязаният ден.

 

Ще бъда трън за всичко зло и лошо,
което като плевели плуве.
Не! Няма да си ида, а ще нося
вярата, която все расте.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...