Oct 9, 2007, 12:24 PM

Не оставяй ръката да умре

  Poetry
1.4K 0 2
Чакай малко! Поспри се!
Виж – ръка ти аз подавам.
Здрасти!? Осъзнай се!
Въпрос, макар и кратък ти задавам.

Ще приемеш ли ти помощ и подкрепа?
Ще отвърнеш ли на жеста с жест?
Ще се спреш ли ти отсреща?
Ако го направиш, ще ти пиша шест.

Да, ще ти напиша, с тази същата ръка,
за която те попитах и която ще ти дам.
Със която аз ще сторя бурна и препълнена река,
със приятели, които да не те оставят сам.

Е, помисли ли? Разбра ли себе си добре?
Ще приемеш или ме отхвърляш?
Ще оставиш ли ръката да умре
като я просто ти захвърляш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...