9.10.2007 г., 12:24

Не оставяй ръката да умре

1.4K 0 2
Чакай малко! Поспри се!
Виж – ръка ти аз подавам.
Здрасти!? Осъзнай се!
Въпрос, макар и кратък ти задавам.

Ще приемеш ли ти помощ и подкрепа?
Ще отвърнеш ли на жеста с жест?
Ще се спреш ли ти отсреща?
Ако го направиш, ще ти пиша шест.

Да, ще ти напиша, с тази същата ръка,
за която те попитах и която ще ти дам.
Със която аз ще сторя бурна и препълнена река,
със приятели, които да не те оставят сам.

Е, помисли ли? Разбра ли себе си добре?
Ще приемеш или ме отхвърляш?
Ще оставиш ли ръката да умре
като я просто ти захвърляш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...