(Не)отложено стихотворение
1.2K
0
43
(Не)отложено стихотворение
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие.
Разнищвай ме. Върни ме изначална.
Във точката пресечна на намиране.
Сложи ме във архив. Без давност.
Отложен старт. Оставил бледа диря.
По нея безтрохична ще се връщам.
(Отдавна изкълваха хляба птиците.)
Бездомна съм. И гладна. Нямам къща.
Не зная пътя. Все едно. Стопи се.
До твоя извор нека си отдъхна.
Но с жадните не ще протегна шепа.
Дано най-точния стрелец да вдигне лъка.
И жаждата ми да превърне в пепел…
© Таня Георгиева All rights reserved.
