Dark_Island

389 results

... неизбежностите, които стоят и чакат....... 🇧🇬

... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...
718 2

... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си... 🇧🇬

... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...
"Оставете се да станете жива поезия..." Руми
Умът ми бягаше. Завръщах го.
Навярно ме повика тихо.
И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия... ...
693 3 3

Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... 🇧🇬

.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности. ...
752 3 8

... не свърши ли платното... 🇧🇬

. не свърши ли платното, Господи?
По краищата му - ширити...
А Пролетта е недокосната...
Пролетта свири...
Душата ми плаче... Топи се... ...
731

... не обръщай Надеждата наобратно... 🇧🇬

Твоя съм. Преди да знам.
Преди небето пролет да разпука.
Преди да се разлея в плам.
Преди от смях да съм. Преди да закапчукам.
И още от незнайни светове. ...
949 2 6

Моя обич... мой бадемов цвят... 🇧🇬

Искам да съм ти Радха...
На рамото ти да склоня глава...
Моя любов...
От бадемови цветове.
И от огън в сърцето. ...
874 3 9

Ти, който ми остави Тишина... 🇧🇬

> Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...
>
> Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира. ...
927 4 6

... превърни ме в лютня... 🇧🇬

"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...
1.3K 2 7

... сърцето с дупка пише аромати... 🇧🇬

... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...
Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела. ...
1.1K 3 9

... писмо с от(късна)та дата... 🇧🇬

И защото не знаех как.
И защото не знаех нищо.
Щях да ти пиша писмо.
С подпис: Една хищница.
Тя желае всички мъже. ...
2.1K 8 8

*** 🇧🇬

***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...
2K 13 13

... ако можеш ме спри... 🇧🇬

... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
990 3 4

... непреодолимата безкрайност на чувството... 🇧🇬

... непреодолимата безкрайност на чувството...
> Тишината е езикът на Бога,
>
> всичко останало е лош превод.
> ...
1.1K 5 9

... за уловения смисъл думите нямат значение. 🇧🇬

... за уловения смисъл думите нямат значение.
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат. ...
1.1K 5 7

... една вероятна невъзможност... 🇧🇬

... една вероятна невъзможност...
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява. ...
1.1K 6 7

... по въгленчетата на Пленителят на умове. 🇧🇬

... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
1.3K 6 11

... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки... 🇧🇬

... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...
1.1K 2 6

... нишката на емоционално въвлеченото пипълце... 🇧🇬

> ... нишката на емоционално въвлеченото пипълце...
>
> "Не оставай да живееш в този неутешим свят.
>
> Кабир ...
1.1K 6 8

... предназначение: Завинаги. 🇧🇬

... предназначение: Завинаги.
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен. ...
1.3K 8 18

... шарената черга на историята... 🇧🇬

... шарената черга на историята.
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана. ...
1.3K 6 21

... несмутима мечта в таралежов спомен... 🇧🇬

... несмутима мечта в таралежов спомен...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани. ...
1.5K 6 20

...щъркелово вързопче с пролет... 🇧🇬

Повтори.
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя. ...
1K 5 11

... валя в шушулката на спомена... 🇧🇬

... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...
1.1K 4 9

... завързана за думите... 🇧🇬

... завързана за думите или: пушечния балтон на мъката...
Вържи десетата виелица на зимата,
балтонът ѝ да мята сиви пушеци.
Наместо чай – налей от снежно виме,
свисти полето – няма птиче сгушено. ...
2.4K 14 24

... от коя страна на вратата съм... 🇧🇬

... от коя страна на вратата съм или:
Завръщане в бъдещето...
Росни ми.
Дъха си сред морна тревица.
Избуяла... От жар пепелява. ...
1.2K 4 7

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие... 🇧🇬

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...
1.4K 5 10

... ако забравя буквите... 🇧🇬

... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...
1.1K 2 8

... ако не искаш слабостта на сърцето ми... 🇧🇬

... ако не искаш слабостта на сърцето ми, то вземи силата на главата ми...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...
1.8K 5 18

Визуализация на аромат... 🇧🇬

Визуализация на аромат...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...
3.1K 18 31

... където не ти се пъха пръста... 🇧🇬

... където не ти се пъха пръста - не си пъхай главата...
или: тялото ли е непослушно или Душата...
"Душата постъпва винаги разумно, когато действува самостойно —
само тялото я заставя да върши глупости."
Андерсен. ...
1.1K 2 5

… под жълтата шапка на Срещата… Или: едно сиротно 🇧🇬

„Срещата ни порасна без нас,
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата… ...
1.1K 7 14

… дъхът на едно есенно листо... 🇧🇬

Ще те мълча. Дъбрава – изгубила листата си.
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.
Солта е мамеща. И хрупа тишината. ...
1.9K 9 19

... невидимият наблюдател на Себе си... 🇧🇬

... невидимият Наблюдател на Себе си... или:Сянка в ключалката...
Понеси ме.
На изгрева из медените степи.
Из старите отломки на тотеми.
Под шумата открий дъха ми. Слепия. ...
1.3K 4 12

... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее. 🇧🇬

... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее...
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери. ...
1.2K 2 8

... молитва на Ной за потоп... 🇧🇬

Млада остра трева. Пощръкляла.
И на пояса края премята.
В сянката на дъжда съм посяла.
Жито за мравката. И земята.
Виме за теб. Млеконосно. ...
1.3K 10

Среща на дявола в мен с очите с които ме гледаш... 🇧🇬

... самопричастие или: Среща на дявола в мен с очите, с които ме гледаш...
Ококичих се. Снегът ми ме боли.
Степта е няма, паднала богиня.
Орел ранен към мен пълзи.
Стани, Небе. За глътка имам вино. ...
3.7K 1 6

... напряко през Времето... или дългото завръщане. 🇧🇬

... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка. ...
1.3K 13

... трите кучета на ненужното ми огниво........... 🇧🇬

... трите кучета на ненужното ми огниво,
станаха Богове на Търпението... или безполезността на
Бога на Очакването...
Кръгла хралупа за тайнства.
Нощта е апаш на стражаря. ...
1.1K 8

... от пълно - в празно... и обратно... 🇧🇬

... от пълно - в празно... и обратно...
Обикалям се. Търся си нивката.
Трака щъркът оклюнен.
И ми е облачно. И... ми е сиво.
Грейва тъга - жълта дюля. ...
1.3K 1 12

... алфата и омегата на една светкавица... 🇧🇬

... алфата и омегата на една светкавица...
В тия сънни треви, разтуптяна опашка премятам,
и по облия камък - тежко пладне вися над земята.
Китка здравец - ухото ми няма да скрие,
и на извора бистър - водата му - няма да ме напие. ...
1.4K 11