Nov 2, 2013, 12:40 PM

Не плача

  Poetry
816 0 0

Не плача! Просто душата ми тъжи,

че ти далеч си от мен.

Боли ме, че сърцето позволи

да те обиквам повече, с всеки изминат ден.

 

Влюбих се в неподходящ мъж, не го отричам,

обикнах го със цялото си сърце.

Не знам дали с нещо аз го привличам,

още преди да разбера съдбата ми го отне.

 

Изпрати го със цел една

далече, във чужбина да работи.

И останах пак сама...

с мечтите си разбити.

 

Не плача! Просто душата ми тъжи,

че обичам някого до болка.

А далеч са неговите очи,

с които накара ме да го обикна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...