Не плача! Просто душата ми тъжи,
че ти далеч си от мен.
Боли ме, че сърцето позволи
да те обиквам повече, с всеки изминат ден.
Влюбих се в неподходящ мъж, не го отричам,
обикнах го със цялото си сърце.
Не знам дали с нещо аз го привличам,
още преди да разбера съдбата ми го отне.
Изпрати го със цел една
далече, във чужбина да работи.
И останах пак сама...
с мечтите си разбити.
Не плача! Просто душата ми тъжи,
че обичам някого до болка.
А далеч са неговите очи,
с които накара ме да го обикна.
© Пролетното момиче Всички права запазени