По улиците снежни крача
И не знам дали плача
Снежинки се топят в очите
Оттам изтекоха мечтите
В мъглата гъста път проправям
От пепел живи въглени изравям
По улиците снежни крача
Ледът топи се в мен
Не плача
© Любомир Деничин All rights reserved.
после на светло виждаме,че бил най-верният