Не плачи,а върви
-Плачеш ли..? Или цигареният дим ти пречи?
Веднага ще я угася...
Защо не те разбирам тази вечер?
Губиш ми се като в есенна мъгла.
Уж искаш да си с мен,а тръгваш
с едно безизразно лице.
Повтаряш ми,че ме обичаш,
а онзи мъж изглежда... чака теб.
Димът отдавна се разнесе,
а пак в очите ти сълзи блестят.
Душата ми крещи"върни се",
но устните не ще те призоват.
Преди да тръгнеш,остави тъгата,
изтрий издайническата сълза.
Щом пътя вече си избрала
не бива да го караш да те чака сам.
© Росица Петрова All rights reserved.
