skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
Jul 13, 2019, 10:48 AM

Перце от гълъб 

  Poetry » Phylosophy
1568 1 3

Не се събуждай, сине, почини си,

обичам да те гледам, като спиш.

Навън е късна есен. И замислен

ветрецът влачи листи, мълчалив.

 

Така и ние вкъщи онемяхме.

След стъпките ти прагът оглуша.

Домът е празен. Гледам през стъклата

и нямам за очакване душа.

 

Навярно скоро ще пристигнеш. Горе.

Далече е, не чакаме писмо.

Да можехме отново да говорим,

какво ли бихме казали, какво?

 

Аз бих те стиснал в своите прегръдки,

за нищо на света rне бих те дал,

там дето даже гарван не пристъпва 

и царства нескончаема печал. 

 

Едно перце от гълъбче се спусна,

току връз мене кротко се сниши

И знам, че тук си още, но те пускам.

Ще дойде после. Дотогава спи.

© Стефан Балди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??