Не плачи, сърце
Н Е П Л А Ч И, С Ъ Р Ц Е
На Натали
Мълчи сърце, мълчи, аз зная -
гори те скръб сега, но няма как,
въпрос на време е - със сигурност накрая
не ще отмине радостта и твоя праг.
Не питай, не тъжи, недей оплаква
горчивите неволи с сълзи, яд -
за да възкръснеш за живот, то първом трябва
да глътнеш не един противен хап.
Когато капка летен дъжд допре земята,
спечена под палещ, бездиханен зной,
веднага тя прониква досами недрата,
пропита с страст, не сетила порой.
Когато зима пък скрежи гората,
ту стене тя, ту спира дъх с надежда
да чуй кога ли ще изшумоли полата
на пролетта, що всеки към живот извежда.
Така, сърце, стоят, уви, нещата -
не знаеш радост ти, докле не сетиш жал,
победа славна ще ти поднесе съдбата
след най-отчайващия твой провал.
Навярно самота над тебе тегне
или пък рана е отворил нечий нож,
заспи спокойно, слънце ще погледне
и в твоя дом след падналата нощ.
Приятел верен ще попий сълзата
от теб, о, мое, плачещо сърце,
любимият пък ще ти подари зората...
хм, щастливо май е твоето лице.
Русе, 08 януари 2007 г.
© Ева Георгиева All rights reserved.
