Не позволявай на страха да провали живота ти!
Ще посмееш ли да ме докоснеш,
ще посмееш ли да ме целунеш.
Чудиш се дали и аз го искам,
чудиш се, дори, дали ти го искаш.
А ако не е така, както си мислеше,
а ако вълшебството го няма,
къде отиват мечтите ти,
къде отива любовта ти?
Страх те е, знам, страх те е...
тогава не ме поглеждай,
защото ще видиш омразата в очите ми!
Тръгвай си... аз няма да те чакам цял живот.
Само ме погледни за последно,
за да се изсмея в лицето на страха...
Цял живот чаках да ме погледнеш с твоите кафяви очи...
За какво?
Да видя страха в тях...
цялата несигурност, заради която аз страдах.
И казват хората за такива като теб ''той не знае какво иска''.
Всеки знае какво иска...
Просто го е страх да си поиска НАИСТИНА!
Е, сега вече ме нямаш и няма да ме имаш..
Няма и от какво да те е страх вече, нали така?
© Без значение All rights reserved.
