Не прегръщай самотата...
Остави ме сега сама,
отдавна свикнах аз със самотата.
Приех я вече като моя приятелка
и пред нея си разкривам душата.
И макар че не винаги ме разбира
и често приема мъката ми на шега,
тя заедно с мен в тъмнината се взира,
когато те търся, изпращайки нощта...
Остави ме сама сега,
излекувах завинаги дълбоката рана.
Заключих спомените някъде в паметта.
Там до последния дъх да останат...
Хайде тръгвай, мястото ти не е тука!
И не се обръщай, отдавай се на страстта!
Пътят ти е чист, желая ти сполука!
A прегърне ли те самотата, ти прегърни любовта...
© Пепа Деличева All rights reserved.
