Jan 4, 2009, 12:00 PM

Не прегръщай самотата...

  Poetry » Love
835 0 14

Остави ме сега сама,

отдавна свикнах аз със самотата.

Приех я вече като моя приятелка

и пред нея си разкривам душата.

И макар че не винаги ме разбира

и често приема мъката ми на шега,

тя заедно с мен в тъмнината се взира,

когато те търся, изпращайки нощта...

Остави ме сама сега,

излекувах завинаги дълбоката рана.

Заключих спомените някъде в паметта.

Там до последния дъх да останат...

Хайде тръгвай, мястото ти не е тука!

И не се обръщай, отдавай се на страстта!

Пътят ти е чист, желая ти сполука!

A прегърне ли те самотата, ти прегърни любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...