Jan 4, 2009, 12:00 PM

Не прегръщай самотата... 

  Poetry » Love
626 0 14

Остави ме сега сама,

отдавна свикнах аз със самотата.

Приех я вече като моя приятелка

и пред нея си разкривам душата.

И макар че не винаги ме разбира

и често приема мъката ми на шега,

тя заедно с мен в тъмнината се взира,

когато те търся, изпращайки нощта...

Остави ме сама сега,

излекувах завинаги дълбоката рана.

Заключих спомените някъде в паметта.

Там до последния дъх да останат...

Хайде тръгвай, мястото ти не е тука!

И не се обръщай, отдавай се на страстта!

Пътят ти е чист, желая ти сполука!

A прегърне ли те самотата, ти прегърни любовта...

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??