Не разбра ли?!
Колко огньове палиш със длани!
В тихи сълзици се стапя свещта.
Нека надежда в душите остане.
Танцуваш за себе си. Танцуваш сама.
Пламък от огън ту трепти, ту се вие.
Морски талази хапят брега.
Кошута във извор очите си мие.
Нежно звездите редят красота.
Мъжете наоколо "езика си глътват".
Пот по челата капка след капка,
а пък очите, чакалено хлътнали,
мечтаят поредната хапка.
По твоята рокля болка се стича,
а от нозете ти Феникс възкръсва.
Не мога без тебе! Така те обичам.
Мойта наслада за тебе се кръсти.
"- Чашата пълна. Дори не си пил...
Пиян си от мене?! Едва ли...
Танцувах със тебе, поете мой мил!
Обичам те! Не разбра ли?!"
© Красимир Дяков All rights reserved.
