...
Така се получи – далече е,
отплува по „речните“ устни
със своите клетви за вечност,
с мечтите, които пропусна.
А сладко-горчивият вятър
разнесе болезнено липсите
с тревите от късното лято,
с любовите им „до поискване“.
Останаха фини, но белези
и тук-таме „хладни“ наречия.
Събуха се тихо и влезнаха
мечтите, но леко облечени.
© Анастасия All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
