Не се страхувам от нищо, ако знам че ме обичаш,
дори любовта на друг не ще ме плаши,
не се страхувам, щом ти в любов на мен се вричаш,
не се страхувам от сълзите ни наши...
Не се страхувам на път като тръгваш,
не се страхувам от наште мечти,
не се страхувам, когато огорчен замлъкваш,
не се страхувам, дори да боли.
© Надя Стоянова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
