Не се сърди,човече
Защо се увлякох и тръгнах след тебе?
Защо ли започнах тази игра?
За мен си сякаш съдбовен жребий
и трябва да спазвам твои правила!
Е, стига вече! Край обявявам!
Играта приключи. Победена съм аз.
Но след забавата тъжна оставам,
защото човек, не пионка съм аз.
"Не се сърди,човече!" - казваш
и безразлично свиваш рамене.
Нехайството си най-цинично ми показваш!
Наранено е само мойто сърце!
Така е в играта. Един побеждава.
Така е дори в любовта.
По-силният горд е и... унижава!
А трябва честна, достойна игра!
© Катерина All rights reserved.
