Не се сърди човече
Играем с теб най-древната игра,
а тя, измамницата, с две лица е...
Понякога дарява ни с крила,
друг път, така боли, та се не трае.
Понякога е топла, като сън,
във който няма нищо невъзможно.
Друг път кънти, като камбанен звън.
Обърква ни и прави всичко сложно.
Усмихва ни! Сърцата ни трептят...
В стомасите ни пърхат пеперуди...
Разплаква ни! Ту огън сме, ту лед,
побърква ни със нежната си грубост.
Обичаме се! После си мълчим...
Ту вярваме, ту имаме съмнения...
Опитваме се тихо да крещим,
та да не стане "късо съединение".
Играем с теб най-древната игра,
ту близко сме със тебе, ту далече,
но заровете в нас са и сега,
да поиграем на " Не се сърди човече"!
© Керанка Иванова All rights reserved.
Пожелавам ви да ви минава бързо и да обичате повече, а да се сърдите по-малко! 
