Jun 5, 2009, 5:50 PM

Не се знае

  Poetry
738 0 7

След теб навярно ще заплача

със пратени сълзи от рая.

Без теб навярно ще прекрача

и границите на безкрая.

 

Небето може би със тежестта си

цялото над мене ще се срути,

светът ще скрие прелестта си

и боговете за молитви ще са глухи!

 

След теб навярно ще пресъхнат

реки... моретата и езерата.

Дори е вероятно да заглъхнат

и птиците ми (във душата).

 

Без тебе може да помръкна,

да се превърна в безподобна сянка!

Очите ми завинаги да млъкнат,

да стана сива пепелянка!

 

След тебе може да изтрия

последния си цветен спомен!

Смеха си може да затрия

във кладенец проклет, отровен!

 

Аз без теб каква ще стана?

Може би жена без нежност.

Стара черга разтъкана...

Ще съм цяла безнадеждност!

 

Може би безпътен вятър

ще стовари върху мен лавини...

... Ако пък... това фиаско

вземе, че ми се размине???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...