След теб навярно ще заплача
със пратени сълзи от рая.
Без теб навярно ще прекрача
и границите на безкрая.
Небето може би със тежестта си
цялото над мене ще се срути,
светът ще скрие прелестта си
и боговете за молитви ще са глухи!
След теб навярно ще пресъхнат
реки... моретата и езерата.
Дори е вероятно да заглъхнат
и птиците ми (във душата).
Без тебе може да помръкна,
да се превърна в безподобна сянка!
Очите ми завинаги да млъкнат,
да стана сива пепелянка!
След тебе може да изтрия
последния си цветен спомен!
Смеха си може да затрия
във кладенец проклет, отровен!
Аз без теб каква ще стана?
Може би жена без нежност.
Стара черга разтъкана...
Ще съм цяла безнадеждност!
Може би безпътен вятър
ще стовари върху мен лавини...
... Ако пък... това фиаско
вземе, че ми се размине???
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados
Ваше Благородие