Не бива да те виждам. Няма.

Не искам да те срещам вече.

От спомени боли в душата,

а раните тежат в сърцето…

Сама останах. Мина време,

вглъбена в самота живея.

Със себе си се боря гневно –

успях ли да те преживея?

Ти взе ми всичко без пощада,

разби душата ми, ограби я.

А аз възпявах твоята кражба,

във песни те творях и вярвах.

В небивалото наше съвършенство,

в една-едничка дума само.

Но всичко свърши. Край. Завеса.

Не искам да те виждам. Няма.

Но Бог реши и днес ни срещна

на свято място, в малка църква.

Потръпнах, стана ми горещо,

изпих те, с поглед те прегърнах.

Запалих свещ и пожелах си

през сълзи песента си да допея,

да те докосна с устни в мрака…

Вече знам – не ще те преживея!