Не си сама
"Не си сама..." - прошепва ми нощта
и мята чергата над старата ми стряха,
отключва, за да влезе любовта,
макар отдавна да не я очаквам.
А тя не влиза, седнала отвън,
наметната със шал като старица -
била е тук и чувала е глъч,
на стари хора, на дечица...
Гори свещта поредния ми ден,
на пейката и аз седя - прашинка,
залепва ми сърцето като клей,
ветрецът тих животът ми разлиства.
Не си само, не си само, сърце,
душата ми от тебе се откърти
и някой ден на пресния ти гроб
две шепи рохка пръст ще хвърли.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
