26 авг. 2021 г., 19:14  

Не си сама 

  Поэзия
581 6 7

"Не си сама..." - прошепва ми нощта
и мята чергата над старата ми стряха,
отключва, за да влезе любовта,
макар отдавна да не я очаквам.


А тя не влиза, седнала отвън,
наметната със шал като старица -
била е тук и чувала е глъч,
на стари хора, на дечица...


Гори свещта поредния ми ден,
на пейката и аз седя - прашинка,
залепва ми сърцето като клей,
ветрецът тих животът ми разлиства.

 

Не си само, не си само, сърце,

душата ми от тебе се откърти

и някой ден на пресния ти гроб

две шепи рохка пръст ще хвърли.

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??