Не спирай да обичаш! Чуваш ли, не спирай!

Аз ще ти простя, Съдбата - не.

Виж слънцето преваля зад хладните баири

и с жаден клюн до рана  ги кълве.

От наш'та обич иска да откъсне

най-искрените, топли чувства, знам,

светът е чужд, светът е адски мръсен...

Не може твойто място да е там.

Не спирай да ме търсиш, не, не спирай!

Аз ще ти простя, Сърцето  - не.

Луната с рог студен над къщите засвири

и свежда се светът на колене.

Не искай ти от Него да научиш

тайната, наречена Любов.

Светът е лош. Светът е адски скучен.

Светът не е мерило за живот.

Не спирай да целуваш! Моля те, не спирай!

Целувките не могат да горят,

но палят огън - лют като магия

и мамещ като неизминат път,

във който ще горим като жарава

и яростно ще търсим дом и брод...

Сърцето, знай, за всичко ни прощава.

Но не и за отказана любов.