Не спирай
Не спирай да обичаш! Чуваш ли, не спирай!
Аз ще ти простя, Съдбата - не.
Виж слънцето преваля зад хладните баири
и с жаден клюн до рана ги кълве.
От наш'та обич иска да откъсне
най-искрените, топли чувства, знам,
светът е чужд, светът е адски мръсен...
Не може твойто място да е там.
Не спирай да ме търсиш, не, не спирай!
Аз ще ти простя, Сърцето - не.
Луната с рог студен над къщите засвири
и свежда се светът на колене.
Не искай ти от Него да научиш
тайната, наречена Любов.
Светът е лош. Светът е адски скучен.
Светът не е мерило за живот.
Не спирай да целуваш! Моля те, не спирай!
Целувките не могат да горят,
но палят огън - лют като магия
и мамещ като неизминат път,
във който ще горим като жарава
и яростно ще търсим дом и брод...
Сърцето, знай, за всичко ни прощава.
Но не и за отказана любов.
© Румяна Славкова All rights reserved.
