Не съм...
Не съм от там. Не искай да ме имаш,
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай,
не съм от подчинените ти небеса,
сводовете си към теб що свеждат,
да помръкнат в лъскавата ти коса.
Не съм от там. Не можеш ме удави,
не съм от сините морета,
от които бисери си вадиш,
а после ги ядат прасета.
Не съм от там. Не би могла да ме изпееш,
не съм от каталога ти със песни,
нотите ми в гърлото ти ще белеят,
мен ме пеят несловесно.
Не съм от там. Недей! Не се протягай!
Не би могла да ме откъснеш,
от киселото грозде всеки бяга,
недей, че после ще е късно.
© Деян Димитров All rights reserved.
Поздрав за стиха!
