Лорелай (Люляк) Лорелай (Люляк)
2 109
Jan 13, 2008, 1:12 AM

Не съм аз вече бяла

  Poetry » Love
699 0 3
Нима в очите ти не съм аз вече бяла?
Нима избягах аз от мислите ти вчера...
От днес не съм предишната. Не бих посмяла
да се завърна пак към теб. Не съм тъй смела -

да имам сила в миналото да се връщам.
Каквото станало - било е. Ръка протягам
аз към бъдещето. Сънища прегръщам.
Прекъсвам всеки път към теб. Не страдам.

23.12.07
14:53

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0