Не те познавам, просто те обичам
Не те познавам, просто те обичам,
загадъчна магия си и свян,
в проблясъка на погледа ти тичам,
но в голата си същност зъзнеш сам.
Възторгът ми е плах, криле разперил,
пред моите са просто пипалца.
Човек, когато е любов намерил,
копнее за любов и топлина.
Под дрехите ти лъсва ореолът
загадъчно, примамливо, но там
не мога да те стигна, тръпне взорът,
от своето несъвършенство чувствам срам.
Но грехопаднеш ли, политнеш ли към мене,
крилете ми ще станат синева,
ще можеш да почувстваш мене, мене,
до дъното на свойта голота.
© Росица Петрова All rights reserved.
