Не, не те виня, че съм вече пепел.
Беше огън, плам, омагьосващ шепот,
слънце след мъгла, летен Изгрев плиснал ...
Болка е сега, ти така поиска.
Може би мъстиш, аз че те обичах,
без да различиш зов от неприличие.
Как повярвах аз, че си вечна радост?
Тъжен в този час, залез бързо гасне.
Плаче вън дъжда и вали в сърцето.
Мрачен е света, в който с тебе светих.
Как не го разбра - бе съдбовна грешка.
Не, не те виня - обич в нас гореше.
© Цветето Б. All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
