Не те виня
Не, не те виня, че съм вече пепел.
Беше огън, плам, омагьосващ шепот,
слънце след мъгла, летен Изгрев плиснал ...
Болка е сега, ти така поиска.
Може би мъстиш, аз че те обичах,
без да различиш зов от неприличие.
Как повярвах аз, че си вечна радост?
Тъжен в този час, залез бързо гасне.
Плаче вън дъжда и вали в сърцето.
Мрачен е света, в който с тебе светих.
Как не го разбра - бе съдбовна грешка.
Не, не те виня - обич в нас гореше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
