Не ти казвам “Сбогом” на тръгване,
А само “Довиждане”,
Любима.
На изпращане,
Но не за последно -
В горите ти зелени изчезвам;
В планините ти безкрайни се губя;
В океаните ти бездънни потъвам
И в реките ти студени -
Жаждата си утолявам.
Не казвам “Сбогом” на пустините ти,
А само “Довиждане” на слънцата ти.
И ще виждам отново луните ти,
И ще ми шепнат звездите ти -
Как ме чакат да се върна,
Там,
Във дядовата къща;
При на баба грапавите,
Но нежни ръце
И при най - топлото,
Майчино сърце.
Не ти казвам “Сбогом”,
Любима родино,
А ти казвам само “Довиждане”.
И не забравяй, и ти, своята дъщеря,
Която копнее за теб от душа