Не тръгвай още
Не тръгвай още. Дълга е нощта.
За който е обичал като мене...
Не ме оставяй в тази тишина.
Не тръгвай.
Вън е толкова студено.
А моето сърце е като клада –
душата ми изгаря в самота.
Очи, които молят за пощада
и чакат те, не могат да заспят.
Не тръгвай.
Ще заплачат небесата.
Светкавици безмълвни ще валят
и мокри от дъжда ще са ръцете,
които от сбогуване болят.
Умът – предател, спомени ще връща
в света ми от молитви уморен.
Единствено, когато се завръщаш
заспиват всички бури вътре в мен.
© Деница Ангелова All rights reserved.
Защото дори не съм си и помисляла за нея никога. Признавам си, че не дооглеждам стиховете си и не броя срички и рими. Рядко преправям стих - какъвто се роди - такъв остава. Чувствам се щастлива от това, че мога да споделям с вас сполетелите ме чувства и мисли, и то - в рими. Това ми стига. Благодаря ви. 
