Oct 30, 2021, 9:17 AM  

Не успях да те стопля

  Poetry » Love
564 3 2

НЕ УСПЯХ ДА ТЕ СТОПЛЯ

 

Прости, че не успях да те стопля.

Аз всеки ден над тебе бдях.

 

Лято беше, излизах с къса рокля,

но все така студена бях.

 

Прости, че не успях да ти покажа

за теб, че бие моето сърце.

 

Кажи ми как да се накажа,

че ледени са моите ръце?

 

Ти пред очите ми измръзна.

В снежна буря те оставих.

 

Видях как студът към тебе плъзна,

но не можех нищо да направя.

 

Вече топъл си и съм щастлива.

Моля те за последна добрина.

 

Ще ми простиш ли, докато съм жива,

че не съм ти дала топлина?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...