Jan 4, 2012, 8:17 PM

Не забравяй 

  Poetry » Love
1061 0 12

Не забравяй никога очите ми,
те са твоя залез теменужен.
Но да имам дързост във мечтите си
точно ти до болка си ми нужен.

Погледни, луната е камбанена –
с моя глас ти шепне в тиха вечер.
А в съня ти моят смях остава ли,
няма да избягам надалече.

Обичта ми, луда и завихрена,
винаги ще следва твойте мисли.
Ще е бурна или просто тиха...
С тебе ли е, всичко ще пречисти.

Изгрев ще ти дам наместо къща,
сто звезди ще светят в твойта вечер.
Път ли е, при теб ще ме завръща,
Ден ли е, на теб ще  е наречен.

Всички лоши мисли са пречистени.
Топла жар огньове ще разпали.
Не забравяй никога очите ми –
любовта в зениците ми пари.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??