Не забравяй
Не забравяй никога очите ми,
те са твоя залез теменужен.
Но да имам дързост във мечтите си
точно ти до болка си ми нужен.
Погледни, луната е камбанена –
с моя глас ти шепне в тиха вечер.
А в съня ти моят смях остава ли,
няма да избягам надалече.
Обичта ми, луда и завихрена,
винаги ще следва твойте мисли.
Ще е бурна или просто тиха...
С тебе ли е, всичко ще пречисти.
Изгрев ще ти дам наместо къща,
сто звезди ще светят в твойта вечер.
Път ли е, при теб ще ме завръща,
Ден ли е, на теб ще е наречен.
Всички лоши мисли са пречистени.
Топла жар огньове ще разпали.
Не забравяй никога очите ми –
любовта в зениците ми пари.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
