Mar 24, 2014, 12:00 AM

Не знаеше...

  Poetry » Love
796 0 1

 

Не знаеше ли, че те чаках, като пролет
набухнала в крилата ми на минали лета.
Не знаеше ли, че си най-високият ми полет
и трепет луд на страдащата ми душа.

Не може да си знаел, скъпи...
Душата ми как страдаше, изгаряща в жарта,
и как във пепелищата изкупваше
да бъдеш ти щастлив във любовта...

Ала не беше, не защото не обичаше,
а теб не те обича мнимата жена.
Сърцето ми макар и да болеше,
за теб измолваше щастливата съдба.

И нека, да съм аз самотната, несретната.
Така обича се безпаметно до край.
Когато изболя те някога, последната
следа за теб ще бъде светлият ми Рай.

Защо да се срамувам, че обичам?!
Любов под риза не се крие никога, това го знай
от мен, която до последно се заричам,
че теб обичам, и до сетния си край.

След мене нека ме похулят, плюят,
че трижди съм предадена от теб,
но те не могат като мен да любят,
дори да съм забравена до скръб...

Не си узнал как истински жена обича.
Не знаеше, че аз ти бях дарена от съдбата.
Отиде си. След теб зората някак си посърна.
След теб не се разпериха във мен крилата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...