Опитах да намеря думичка любима,
с която да опиша тебе пред света,
но за една страна, наречена Родина
е невъзможно просто в дума да те побера!
И тръгвам с ветровете в надпревара
между поля и пътища безброй,
поспрях пред малка къща стара
а двора ми прошепна: "Моля те, постой!"
Усмихвам се на спомените чисти
и с пълни шепи грабя от мига!
Ей там, отсреща, клонче се разлисти,
а другаде, откъсна се сълза!
© Руми All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
