Не зная какъв си
Ликът ти за мен е незнаен -
със мисли рисувам го само.
Гласът ти какъв е - гадая;
и топли ли са твоите длани?
Кадифени дали са очите ти
и колко дълбоко поглъщат,
или носят синьото на мечтите -
небето пред мен да разгръщат.
Словата ти само познавам -
ту бащински топли и нежни,
ту пълни със трепет сподавен,
с прозираща мъжка копнежност.
Разкриваш ми своите тайни,
достигаш дълбоко в душата.
Хоризонти откриваш безкрайни
и носиш за мен светлината.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
