anahid
78 results
Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук. ...
  86 
Зимното утро в мъглата наднича;
бавно подмамва деня като стръв.
Жадно го чакам; дори непривично
кипва във вените моята кръв.
Вдишвам от въздуха с пълни дробове. ...
  124 
Преплитат клони бухнали липите
в тунел зелен по уличката малка.
Пендари слънчеви във тях са скрити –
надолу спускат се като в пързалка.
Очи отваря сънено кварталът ...
  208  10 
Топовете на Шипка са смълчани,
а тътенът – замрял от векове.
По подстъпа към този връх в Балкана
народ един съдбата си кове.
Топовете на Шипка пазят спомен ...
  92 
Пак е двайсет и първият ден, февруари.
Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.
Февруари е пак и е двайсет и първи. ...
  202  10 
Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.
Любов си мислех с тебе, че споделяме, ...
  126 
Подскача слънчевият лъч игриво
по сводестите покриви в града.
Листата, жълто златни като пиво,
на клоните одеждите предат.
Намига тайно там мансарда стара ...
  90 
Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря – ...
  179 
Едвам затвори вратата на шкафа. Почти с ритник. Когато преди четири години преобзаведоха спалнята, го поръчаха със специални отделения – с висока ниша, която да помести рибарските такъми и фотогафската раница на съпруга ѝ; с укрепени рафтове за книгите и речниците ѝ, както и за някои нейни писания, ...
  172 
Тесните спретнати улички в Трявна
китно се вият в балканския град.
В дрямка потъва следобедът бавно,
сгушен се топли във зимния хлад.
Клони протягат ръцете си снежни. ...
  286 
И лятото след пролетта си тръгна неусетно.
Сега и есенният листопад е в своя край.
Земята скоро цяла с бял халат ще се наметне,
попила аромат на мед, канела и на чай.
На прага ни декември също тихо ще почука. ...
  242 
Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...
  415  14 
Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън. ...
  418 
Балканът не спеше. Планинският хребет
кървеше във залеза огнен ранен.
Отекваше тропот. Земята потрепна.
По склона препускаха диви коне.
Летяха надолу по-волни от вятър, ...
  154 
Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.
Беше оставила сив отпечатък. ...
  446  16 
Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...
  124 
Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”, ...
  222 
Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации. ...
  294 
Светът е пуст и призрачно притихнал.
Снишен e във невидима война.
Обсебен от злокобните си мисли,
погребва се от страх и от вина.
Безделен вятър скита по паважа – ...
  151 
ПЪТЯТ
Пътят е дълъг и стръмен, и кален.
Почвата става на пясък ронлив.
Хвърлям баласта на всичко банално.
Погледът, онзи, загърбвам сълзлив. ...
  637 
Знам, че вечер, когато заспивам,
идваш с мислите свои при мен.
Като малко дете ме завиваш,
после бдиш чак до другия ден.
Знам, когато дървета разлистят, ...
  710  14 
ЗАЛЕЗ
(над язовир Студен кладенец)
Последен слънчев лъч земята гали;
целувка взима си за „Лека нощ“.
Над езерното водно огледало ...
  919  10 
В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...
  764  10 
Тази нощ щом небето затвори очи
и под облак завити звездите се скрият;
в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -
всеки миг да превърнем във наша магия.
Ще се вслушваме в шепота вятърен тих ...
  633 
Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената,
пролазват и безформени растат.
Денят е тук. Пореден и известен. ...
  710 
ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Често за теб да се сещам обичам
(алена ставам, досущ като мак).
С мисли по тебе деня си обличам,
тръпна, очаквайки всеки твой знак. ...
  1043  10 
Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
  1075  22 
НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб. ...
  1816  30 
Ти помниш ли онези скрити трепети –
прохождахме като деца за първи път.
Като долитащи ята от лебеди
криле разперваше любов във нашта гръд.
Пред нас мечтите бяха теменужени; ...
  763 
(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът. ...
  673 
Където там, на границата, се преливат
реалността от днес с бленуваното утре;
където в саморасляк с драка и коприва,
необозрим, пейзажът на сърцето пуст е,
се срещнахме със теб случайно, мимоходом. ...
  862 
УТРО СЛЕД РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Довечера ще бъда цяла в бяло –
ще съм пречистена сълза след дъжд.
Нектар ще бъда в плодове узрели
и къшей хляб от разлюляна ръж. ...
  836 
Денят започна тих и омърлушен
и черен като чашата с кафе;
и гълъбът, обикновено сгушен
под стряхата, не щеше да кълве.
Постелята бе празна и студена ...
  943  10 
Отеква вече и финалният акорд,
а дансингът зарее във червено.
Със чувствени движения, пламенно, с възторг
танцуваме със тебе за последно.
Снаги долепяхме, смълчани, всеки такт; ...
  799 
Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник – ...
  848  20 
Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк ...
  774  10 
Тъй сгушени на края на брега,
те слушаха прибоя на вълните,
издигнали от дъното снага,
се пръскаха на пяна във скалите.
Дъждът блестеше в капки разтопен, ...
  855  14 
СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО
В памет на моите баби Манник, Варта и Каяне
В стария град, там, при старата къща,
с китния двор и със под - гредоред,
детските спомени често ме връщат, ...
  1508  17 
Всяка сутрин посрещам с усмивка зората
от топлата люлка на новия ден,
напоена със дъх на чимшир и на лято
и с музика нежна от птичи рефрен;
премененото утро в зелени одежди; ...
  788 
СБОГОМ
Дойде моментът да ти кажа “Сбогом!”
Раздялата на прага ни седи…
Със теб да бъда повече не мога,
запалила съм своя жертвен огън - ...
  1010  21 
Random works
: ??:??