anahid
70 results
Едвам затвори вратата на шкафа. Почти с ритник. Когато преди четири години преобзаведоха спалнята, го поръчаха със специални отделения – с висока ниша, която да помести рибарските такъми и фотогафската раница на съпруга ѝ; с укрепени рафтове за книгите и речниците ѝ, както и за някои нейни писания, ...
  85 
Тесните спретнати улички в Трявна
китно се вият в балканския град.
В дрямка потъва следобедът бавно,
сгушен се топли във зимния хлад.
Клони протягат ръцете си снежни. ...
  55 
И лятото след пролетта си тръгна неусетно.
Сега и есенният листопад е в своя край.
Земята скоро цяла с бял халат ще се наметне,
попила аромат на мед, канела и на чай.
На прага ни декември също тихо ще почука. ...
  114 
Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...
  275  13 
Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън. ...
  227 
Балканът не спеше. Планинският хребет
кървеше във залеза огнен ранен.
Отекваше тропот. Земята потрепна.
По склона препускаха диви коне.
Летяха надолу по-волни от вятър, ...
  117 
Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.
Беше оставила сив отпечатък. ...
  273  14 
Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...
  83 
Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”, ...
  141 
Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации. ...
  201 
Светът е пуст и призрачно притихнал.
Снишен e във невидима война.
Обсебен от злокобните си мисли,
погребва се от страх и от вина.
Безделен вятър скита по паважа – ...
  116 
ПЪТЯТ
Пътят е дълъг и стръмен, и кален.
Почвата става на пясък ронлив.
Хвърлям баласта на всичко банално.
Погледът, онзи, загърбвам сълзлив. ...
  583 
Знам, че вечер, когато заспивам,
идваш с мислите свои при мен.
Като малко дете ме завиваш,
после бдиш чак до другия ден.
Знам, когато дървета разлистят, ...
  617  14 
ЗАЛЕЗ
(над язовир Студен кладенец)
Последен слънчев лъч земята гали;
целувка взима си за „Лека нощ“.
Над езерното водно огледало ...
  825  10 
В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...
  711  10 
Тази нощ щом небето затвори очи
и под облак завити звездите се скрият;
в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -
всеки миг да превърнем във наша магия.
Ще се вслушваме в шепота вятърен тих ...
  597 
Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената,
пролазват и безформени растат.
Денят е тук. Пореден и известен. ...
  668 
ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Често за теб да се сещам обичам
(алена ставам, досущ като мак).
С мисли по тебе деня си обличам,
тръпна, очаквайки всеки твой знак. ...
  991  10 
Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
  986  22 
НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб. ...
  1772  30 
Ти помниш ли онези скрити трепети –
прохождахме като деца за първи път.
Като долитащи ята от лебеди
криле разперваше любов във нашта гръд.
Пред нас мечтите бяха теменужени; ...
  726 
(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът. ...
  623 
Където там, на границата, се преливат
реалността от днес с бленуваното утре;
където в саморасляк с драка и коприва,
необозрим, пейзажът на сърцето пуст е,
се срещнахме със теб случайно, мимоходом. ...
  766 
УТРО СЛЕД РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Довечера ще бъда цяла в бяло –
ще съм пречистена сълза след дъжд.
Нектар ще бъда в плодове узрели
и къшей хляб от разлюляна ръж. ...
  798 
Денят започна тих и омърлушен
и черен като чашата с кафе;
и гълъбът, обикновено сгушен
под стряхата, не щеше да кълве.
Постелята бе празна и студена ...
  888  10 
Отеква вече и финалният акорд,
а дансингът зарее във червено.
Със чувствени движения, пламенно, с възторг
танцуваме със тебе за последно.
Снаги долепяхме, смълчани, всеки такт; ...
  753 
Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник – ...
  792  20 
Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк ...
  734  10 
Тъй сгушени на края на брега,
те слушаха прибоя на вълните,
издигнали от дъното снага,
се пръскаха на пяна във скалите.
Дъждът блестеше в капки разтопен, ...
  822  14 
СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО
В памет на моите баби Манник, Варта и Каяне
В стария град, там, при старата къща,
с китния двор и със под - гредоред,
детските спомени често ме връщат, ...
  1440  17 
Всяка сутрин посрещам с усмивка зората
от топлата люлка на новия ден,
напоена със дъх на чимшир и на лято
и с музика нежна от птичи рефрен;
премененото утро в зелени одежди; ...
  738 
СБОГОМ
Дойде моментът да ти кажа “Сбогом!”
Раздялата на прага ни седи…
Със теб да бъда повече не мога,
запалила съм своя жертвен огън - ...
  973  21 
Посветено на съпруга ми
Милен, с когото след броени дни
ще отпразнуваме 20-тата ни годишнина
ОЩЕ ПОМНЯ
Още спомням си залеза пурпурен, ...
  824  13 
Пробуждане
Ще се спусна в съня ти воалена,
крехка, нежна и лека – ефир;
и със устните – топли и алени –
ще разлея навред еликсир. ...
  1178  20 
ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ
Пореден ден рожден с пореден номер,
безсмислена поредна равносметка.
Какво от туй, че искам да съм стожер
на ценности, като в нелепа плетка ...
  913  22 
ПРОШКА
Да поискаме прошка в този ден, тук, сега
и потърсим смирение в устоите Божи;
а душата ни гневна – като буйна река –
да намери покой в лабиринта си сложен. ...
  1353  14 
Здравей, май за теб съм една непозната,
ненадейно изплувала в тъмното.
Усмихвам се плахо, подавам ръката
и се пръсват желания несбъднати.
Поглеждаш към мен и се чудиш коя съм; ...
  942  19 
РАЗМИСЛИ
Ти в мислите мои нахълта неканен
и вплете със думи във тях своя лик;
с усмивки превърза ми старите рани,
изпълни с очакване всеки мой миг... ...
  980  22 
ПОЖЕЛАНИЕ
Прекрасен ден бе днес,
изгря за мен с усмивка,
започнал, може би, нощес
в съня под топлата завивка. ...
  1220  16 
ПРЕДНОВОГОДИШНО
В минутите сетни на сетния час,
Годината Стара когато отстъпва,
заключили в шепите спомен за нас,
да заровиме свойто безпътие. ...
  1114  17 
Random works
: ??:??