Не зная коя съм. А може би зная,
но то е някъде дълбоко в мен.
Опитвам се да разгадая,
дали съм вечност или тлен.
Дали съм чужда или своя.
Светът. Дали не съм му в плен?
Дали не се излях с Пороя
или потопът беше в мен?
А може би съм само вятър,
дихание на вечен Бог
и никой тук не ме е пратил,
а просто диша, диша Бог.
И ще изчезна, вдишана отново
и пак отново ще се появя,
свидетелство за живото Му слово,
свидетелство за Вечността.
© любимка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Реших да покажа на Гедеон как се измислят задачки на ниво :р