Sep 26, 2006, 3:13 PM

не зная на къде....

  Poetry
869 0 1

не зная на къде
да тръгна,
щом нямам те да си като звезда в небе,
пътя ми да озаряваш,
да топлиш моето сърце.....
не зная на къде
да бягам,по-далеч
от болката горчива,
щом тя в сърцето се е загнездила!
не зная как,сама
ще ходя по дългия и прашен път...
къде подслон ще мога да намеря,
за да бягам от светът...
а той е тъй жесток,
и бавно ме убива всеки ден,
щом като се огледам е болка
всичко покрай мен.....
не зная на къде да тръгна,
за да те намеря пак такъв
какъвто бе преди.....
но дори света аз ще пребродя
за да видя твойте ангелски очи.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...