не зная на къде
да тръгна,
щом нямам те да си като звезда в небе,
пътя ми да озаряваш,
да топлиш моето сърце.....
не зная на къде
да бягам,по-далеч
от болката горчива,
щом тя в сърцето се е загнездила!
не зная как,сама
ще ходя по дългия и прашен път...
къде подслон ще мога да намеря,
за да бягам от светът...
а той е тъй жесток,
и бавно ме убива всеки ден,
щом като се огледам е болка
всичко покрай мен.....
не зная на къде да тръгна,
за да те намеря пак такъв
какъвто бе преди.....
но дори света аз ще пребродя
за да видя твойте ангелски очи.....
© Весинцето без такава Все права защищены