Небе
Сред лилиите, виещи снаги,
окъпани в мъглива белота...
Сред слънчеви петна... пристъпващ ТИ -
възкръсналата Мен.
След любовта.
Под сенките на трепнещи листа
дъждецът топъл къпе ти очите.
И стъпките ти леки по пръстта
в безброй следи към ручея се стичат.
Небето се е скрило под покров -
звънящи, полюляващи се нишки
от паяжни проблясъци любов.
В ръцете ти небето се разплисква.
И в тихото бълбукане на извора
дочуваш ек от клетвени слова,
които дълго-дълго си отпивала...
преди да си отиде любовта.
Нозете ти облива хладината
на раждаща се в този миг вода,
оставила и болки, и отплати
по камъните в речните дъна.
Ти дишаш.
И сърцето ти се пълни.
С невидимия дъх на ветрове.
Които в теб се вливат... Тихо-тихо...
Надниква над мъглите пак
НЕБЕ!
© Катя All rights reserved.
