катеринарина (Катя)
331 972
1.12.2007 г., 10:47 ч.

Небе 

  Поезия
657 0 14

Сред лилиите, виещи снаги,

окъпани в мъглива белота...

Сред слънчеви петна... пристъпващ ТИ -

възкръсналата Мен.

След любовта.

Под сенките на трепнещи листа

дъждецът топъл къпе ти очите.

И стъпките ти леки по пръстта

в безброй следи към ручея се стичат.

Небето се е скрило под покров -

звънящи, полюляващи се нишки

от паяжни проблясъци любов.

В ръцете ти небето се разплисква.

И в тихото бълбукане на извора

дочуваш ек от клетвени слова,

които дълго-дълго си отпивала...

преди да си отиде любовта.

Нозете ти облива хладината

на раждаща се в този миг вода,

оставила и болки, и отплати

по камъните в речните дъна.

Ти дишаш.

И сърцето ти се пълни.

С невидимия дъх на ветрове.

Които в теб се вливат... Тихо-тихо...

Надниква над мъглите пак

НЕБЕ!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??