Колко неща си спомням, докато стоя тук и гледам моето небе…
Небето с толкова чисти и мои мечти,
Небе без помен от фалш и чужди лъжи.
Небе чисто, наивно, добро,
Вярващо в думи за обич, но не и за зло.
А колко по-лоша оказа се любовта от всяка злина,
Колко по-пареща беше всяка усмивка от всяка сълза...
Сълза, превърната в капка дъждовна,
Символ на всяка дума любовна…
…
И чистото и светло небе потъмня,
Сред хиляди мълнии дъждът заваля... ...