Sep 27, 2009, 4:18 PM

Небе 

  Poetry
1156 0 16

                        Небе


Шепнеха ми напукани устни,

а мислите изпревариха времето.

Сънят отново донесе чувството,

за небето - самотно и стенещо,

 

когато, вечерта, в пламъци

умира слънцето във сърцето му

и всеки лъч в късните залези

изгаря сълзите в лицето му.

 

И вятър среднощен се скита,

тъй леко отваря тъгата му,

дълбоко от погледи скрита,

е синя днес самотата му.

 

Кървяха в мен всичките белези,

разголени се показаха раните.

Сънят донесе отново със себе си

тишина... И затвори клепки със дланите.

 

         Венцислав Янакиев

                                 27.09.09

 

http://vbox7.com/play:9bc426f4

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??