magnum (Венцислав Янакиев)
63 2042
27.09.2009 г., 16:18 ч.

Небе 

  Поезия
1157 0 16

                        Небе


Шепнеха ми напукани устни,

а мислите изпревариха времето.

Сънят отново донесе чувството,

за небето - самотно и стенещо,

 

когато, вечерта, в пламъци

умира слънцето във сърцето му

и всеки лъч в късните залези

изгаря сълзите в лицето му.

 

И вятър среднощен се скита,

тъй леко отваря тъгата му,

дълбоко от погледи скрита,

е синя днес самотата му.

 

Кървяха в мен всичките белези,

разголени се показаха раните.

Сънят донесе отново със себе си

тишина... И затвори клепки със дланите.

 

         Венцислав Янакиев

                                 27.09.09

 

http://vbox7.com/play:9bc426f4

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??