Небелязано
Не съм се белязала с тебе.
Белегът е по същност възбрана
на душа, озаптена без време.
Дамга, че у мене те няма.
Не бих могла да излъжа,
че любовта е зла орисия.
Сама си избрах да възвърна
образа си чрез тая магия.
Да призная, че си ранимото
в най-дълбоката радост у мене.
Същината на силата ми
и през болките да те следвам.
В единствената сълза-издайница,
отронила се за цяла вечност,
у себе си теб припознавам.
Не съзерцавам далечното.
Само при нужда да бъдем зрими
вселените ни душа пресичат.
Не си ми белег. Просто те има
като бъдеще време в минало.
Като причина за следствие.
Ти си търсачът. А аз съм тайната.
Съществувала ли съм в себе си,
без допирни точки със цялото!?
Тази дъга по крайбрежието
ме чертае по същност ничия.
Да те обичам е неизбежно.
Белегът е самоотричане.
Белегът е по същност възбрана
на душа, озаптена без време.
Дамга, че у мене те няма.
Не бих могла да излъжа,
че любовта е зла орисия.
Сама си избрах да възвърна
образа си чрез тая магия.
Да призная, че си ранимото
в най-дълбоката радост у мене.
Същината на силата ми
и през болките да те следвам.
В единствената сълза-издайница,
отронила се за цяла вечност,
у себе си теб припознавам.
Не съзерцавам далечното.
Само при нужда да бъдем зрими
вселените ни душа пресичат.
Не си ми белег. Просто те има
като бъдеще време в минало.
Като причина за следствие.
Ти си търсачът. А аз съм тайната.
Съществувала ли съм в себе си,
без допирни точки със цялото!?
Тази дъга по крайбрежието
ме чертае по същност ничия.
Да те обичам е неизбежно.
Белегът е самоотричане.
© Бистра Малинова All rights reserved.
