Sep 17, 2007, 9:26 PM

Небето

  Poetry
752 0 1

Всеки път, щом погледна нагоре,

виждам хиляди бели звезди

и протягам ръце да отворя

входа, който сърце ми опи.

Всеки път, щом се срещна с небето

и очите ми видят деня,

нежна радост изпълва сърцето

и полита ранена душа.

Ден след ден то говори във мене

и напомня отминали дни,

от плещите тревоги отнема,

то възражда и не петни.

Час след час аз общувам с небето

и чрез него познавам света,

забравила за тревогата снета,

далеч от тягостната самота.

Ех, небе - чисто, ясно, просторно,

ти ми носиш спокойни мечти,

твойта сила е тъй чудотворна,

дъх на сладост безкрайна си ти.

Да те имам, да те притежавам,

всекидневно копнея без глас,

страховете ми ти побеждаваш

и над мрачното имаш ти власт.

О, небе, тъй прекрасно и синьо,

самотата лекуваш ми ти,

щом край тебе душата ми мине,

с поглед взрян в синевата блести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...