Небето ли ще чакаме да падне?
И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани,
разпъват се неделно по веднъж,
а стигмите и другите им рани
отмиват се след всеки плиснал дъжд.
Народе мой, обръгнал и изстрадал,
сложѝ я “светостта„ им под въпрос.
Сред 6 милиона юди, май от ада,
ще се яви поредният Христос.
Небето ли ще чакаме да падне?
Щом всеки за месия се гласѝ ,
бунтуваме се, само ден до пладне,
че мъката с ракия се гасѝ...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
