Нецял
Черни ангели ще ти изписват веждите
с криле (от абанос) омастилени.
Навярно ще е смръщено крайбрежието
под блясъка на белите ти вени.
А може би кресливо ято сойки
в гласа ти целокупно ще заграчат!
Ще скриеш в шепите си непокорство
и сенки сто след тебе ще закрачат.
… и клони, като пръстите на вещица,
по тялото ти блудно ще танцуват,
извайвайки най-фините безгрешия!
(Навярно зрими само в пълнолуние.)
Но както и да те творят мъглите –
нецял прегръщаш моите колЕне.
А аз по тебе със едно „Обичам те”
сърце рисувам.
… биещо за мене.
© Лора Димитрова All rights reserved.
