Недей...
Не ме докосвай! Моля те... Недей!
Не можеш с поглед времето да върнеш.
И чувствата - събиран грях в музей.
Отмина всичко! В спомен се превръщаш.
Не питай вече - мога ли без теб!
Без теб ще бъда част от самотата,
парченце вятър скрито в буца лед
и тъжен дъжд - говорещ с тишината.
Сега не питай - имам ли душа.
В душата само болката остава
и нямат смисъл - никакви слова...
... със думите сърцето се прощава...
Не гледай вече - в моите очи,
в тях има пепел, дим горящ без пламък,
остана с болка само да горчи
огнище старо... камък върху камък.
Не питай още... имам ли мечти,
разби се всичко в мене без остатък.
Върви по пътя нов... без мен върви!
А аз ще продължа без теб... нататък...
© Чавдар All rights reserved.
