Не ме докосвай! Моля те... Недей!
Не можеш с поглед времето да върнеш.
И чувствата - събиран грях в музей.
Отмина всичко! В спомен се превръщаш.
Не питай вече - мога ли без теб!
Без теб ще бъда част от самотата,
парченце вятър скрито в буца лед
и тъжен дъжд - говорещ с тишината.
Сега не питай - имам ли душа.
В душата само болката остава
и нямат смисъл - никакви слова...
... със думите сърцето се прощава... ...